Въпроси
Видях те отново в съня.
Случайно. Дори не очаквах.
Душата сама те позна.
Веднага усети те някак.
А после през нас любовта
премина безшумно, незримо.
Побърза да слее плътта.
Все същата, неустоима!...
Защото сам Бог заповяда,
когато мъжа и жената
от земната глина създаде –
„ще бъдат те двама една плът.”
Пробуди ме реалността.
Ти беше изчезнал в зората.
Защо ли е тук любовта?
Нали уж удавих я в разум?…
А ето, отново възкръсна!
Логично – щом Бог е любов,
навярно и тя е безсмъртна.
Безсмислено с нея се борих...
Но трябва най-сетне да знам
дали аз съм твоята Ева?
Дали ти си моят Адам?
Въпросите пак ме преследват...
И просто защото съм смъртна,
от Теб чакам, Господи, отговор!
Кажи ми, нали Ти си пътят
и истината, и животът!...
Албена Димитрова
6.8.2013.
София
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Албена Димитрова Всички права запазени
