1.03.2024 г., 13:48  

Въпроси

590 1 1

Днес отново съм там със онези въпроси

за отдавна премръзнали в спомени дни,

за тъга побеляла, с нозете си боси,

бродеща тихо сред нощния стих.

 

За прокълнато от чакане щастие,

за припряни, невръстни мечти,

за любов вместо свято причастие

и за огъня, който в мене гори.

 

И за теб, непоискан до днеска,

само тайно и силно желан,

ти си моя бленувана грешка,

сън сладък в живот неживян.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивана Бойчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...