Днес отново съм там със онези въпроси
за отдавна премръзнали в спомени дни,
за тъга побеляла, с нозете си боси,
бродеща тихо сред нощния стих.
За прокълнато от чакане щастие,
за припряни, невръстни мечти,
за любов вместо свято причастие
и за огъня, който в мене гори.
И за теб, непоискан до днеска,
само тайно и силно желан,
ти си моя бленувана грешка,
сън сладък в живот неживян.
© Ивана Бойчева All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
