Днес отново съм там със онези въпроси
за отдавна премръзнали в спомени дни,
за тъга побеляла, с нозете си боси,
бродеща тихо сред нощния стих.
За прокълнато от чакане щастие,
за припряни, невръстни мечти,
за любов вместо свято причастие
и за огъня, който в мене гори.
И за теб, непоискан до днеска,
само тайно и силно желан,
ти си моя бленувана грешка,
сън сладък в живот неживян.