30.09.2015 г., 22:20

Въпроси

1.1K 0 0

Всяка стъпка обмисляш.
Защо стъпваш тогава
накриво? 
Всяка дума премисляш.
Защо тогава 
губиш всичко,
що ти е мило?
Сърцето ти ли говори,
или изричаш само
лъжи и преструвки?
С разума си дали спориш,
когато на чуждо рамо
облягаш се,
когато отдаваш се
на чужди целувки?
Обичаш ли да си играеш
на шега
с нечия слабост?
Обичаш ли, когато откраднеш
със думи
нечия младост?
В огледало се гледаш,
но дали виждаш
точно себе си там?
Чувстваш ли срам,
когато обиждаш?
Сигурно ненавиждаш,
когато се вгледаш
и видиш, че всъщност 

си сам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Зорница Станчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...