4.09.2007 г., 22:40

Въпроси

807 0 1
Колко малко му трябва на човек,
за да се усмихне и да каже някоя мила дума,
какви усилия се искат от обичайните настроения,
за да се почувства човекът "Човек" ?!
Как бихме могли да разберем чуждата болка,
щом дори своята някак погрешно разбираме,
защо никога не вдигаме поглед към небето,
а все на него се молим и чакаме?!
Кога истината проблясва в душите ни,
нима едва когато напуснем този свят,
с кого трябва да се срещне тя,
та да почувства силата и мира?!
Толкова ли сме малки и нищожни,
че дори себе си не осъзнаваме,
толкова ли сме самовлюбени и егоистични,
че нямаме никакви отговори...?!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Кацарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...