4 sept 2007, 22:40

Въпроси

  Poesía
809 0 1
Колко малко му трябва на човек,
за да се усмихне и да каже някоя мила дума,
какви усилия се искат от обичайните настроения,
за да се почувства човекът "Човек" ?!
Как бихме могли да разберем чуждата болка,
щом дори своята някак погрешно разбираме,
защо никога не вдигаме поглед към небето,
а все на него се молим и чакаме?!
Кога истината проблясва в душите ни,
нима едва когато напуснем този свят,
с кого трябва да се срещне тя,
та да почувства силата и мира?!
Толкова ли сме малки и нищожни,
че дори себе си не осъзнаваме,
толкова ли сме самовлюбени и егоистични,
че нямаме никакви отговори...?!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Кацарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....