Sep 4, 2007, 10:40 PM

Въпроси

  Poetry
810 0 1
Колко малко му трябва на човек,
за да се усмихне и да каже някоя мила дума,
какви усилия се искат от обичайните настроения,
за да се почувства човекът "Човек" ?!
Как бихме могли да разберем чуждата болка,
щом дори своята някак погрешно разбираме,
защо никога не вдигаме поглед към небето,
а все на него се молим и чакаме?!
Кога истината проблясва в душите ни,
нима едва когато напуснем този свят,
с кого трябва да се срещне тя,
та да почувства силата и мира?!
Толкова ли сме малки и нищожни,
че дори себе си не осъзнаваме,
толкова ли сме самовлюбени и егоистични,
че нямаме никакви отговори...?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Кацарова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...