Sep 4, 2007, 10:40 PM

Въпроси

  Poetry
803 0 1
Колко малко му трябва на човек,
за да се усмихне и да каже някоя мила дума,
какви усилия се искат от обичайните настроения,
за да се почувства човекът "Човек" ?!
Как бихме могли да разберем чуждата болка,
щом дори своята някак погрешно разбираме,
защо никога не вдигаме поглед към небето,
а все на него се молим и чакаме?!
Кога истината проблясва в душите ни,
нима едва когато напуснем този свят,
с кого трябва да се срещне тя,
та да почувства силата и мира?!
Толкова ли сме малки и нищожни,
че дори себе си не осъзнаваме,
толкова ли сме самовлюбени и егоистични,
че нямаме никакви отговори...?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Кацарова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...