Колко? - Толкова!
Толкова ли? - Не!
Нищо не е достатъчно
дори и да е от сърце.
Малко ли е? - Малко?!
Много ли е? - Не!
Всичко прекомерно сладко е,
"колкото повече, толкова по-добре".
Сега ли? - Защо?
Може би после? - О, не!
Всяко решение е погрешно
и те кара да се чувстваш зле.
Кой? - Ти!
Аз ли? - Не, не и не!
Остави, забрави
и не вдигай и смъквай рамене.
Съществувам ли? - Сигурно.
Живея ли? - Не!
Всяко действие е пагубно,
а е късно за "спасение".
Слушам ли? - Всички!
Добре ли е? - Не!
Преплитам свойте крачки
в безплътно равнодушие.
Трябва ли? - Какво?
Да спра това. - Как не!
Ще спусна корабно платно,
ще щракна с пръсти и готово!!
И "Да" и "Не"
с въпрос и без,
оставаме без чест,
когато решават другите какво
за тебе би било добро.
Защо ли? Защото си роден човек!
От година на година и от век на век,
да зависиш от това, което
вълнува не теб, а на другите сърцето.
© Ивелина Русева Всички права запазени