Mar 1, 2013, 6:55 PM

Въпроси

874 0 0

Колко? - Толкова!
Толкова ли? - Не!
Нищо не е достатъчно
дори и да е от сърце.

Малко ли е? - Малко?!
Много ли е? - Не!
Всичко прекомерно сладко е,
"колкото повече, толкова по-добре".
 
Сега ли? - Защо?
Може би после? - О, не!
Всяко решение е погрешно

и те кара да се чувстваш зле.

Кой? - Ти!
Аз ли? - Не, не и не!
Остави, забрави

и не вдигай и смъквай рамене.

Съществувам ли? - Сигурно.
Живея ли? - Не!
Всяко действие е пагубно,
а е късно за "спасение".

Слушам ли? - Всички!
Добре ли е? - Не!
Преплитам свойте крачки

в безплътно равнодушие.

Трябва ли? - Какво?
Да спра това. - Как не!
Ще спусна корабно платно,
ще щракна с пръсти и готово!!

И "Да" и "Не"
с въпрос и без,
оставаме без чест,
когато решават другите какво
за тебе би било добро.

Защо ли? Защото си роден човек!
От година на година и от век на век,
да зависиш от това, което
вълнува не теб, а на другите сърцето.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивелина Русева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...