7.03.2012 г., 0:03

Въпроси

828 0 1

Коя е моята България –

онази, древната, на Аспарух?

Или сегашната, окаяна,

все търсеща и все на път?

 

Коя е моята България –

онази, златната, на Симеон?

Или безкнижната, безгласната,

заравяна под своя дом?

 

Но тя е и оная, дръзката,

запяла песента за Йово,

засипвана под снеговете,

да я докосна - все не мога.

 

Коя е моята България?

При Ловеч, Белене, Скравена?

В незнайни гробове заравяна

и все забравяна, забравяна...

 

Коя е моята България –

не искам да я разделя

като в учебник по история

глави отделни да чета...

 

България е синевата –

от космоса – до моя гроб

и всеки носи я в душата

и от слънца ù прави свод...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...