Коя е моята България –

онази, древната, на Аспарух?

Или сегашната, окаяна,

все търсеща и все на път?

Коя е моята България –

онази, златната, на Симеон?

Или безкнижната, безгласната,

заравяна под своя дом?

Но тя е и оная, дръзката,

запяла песента за Йово,

засипвана под снеговете,

да я докосна - все не мога.

Коя е моята България?

При Ловеч, Белене, Скравена?

В незнайни гробове заравяна

и все забравяна, забравяна...

Коя е моята България –

не искам да я разделя

като в учебник по история

глави отделни да чета...

България е синевата –

от космоса – до моя гроб

и всеки носи я в душата

и от слънца ù прави свод...