Mar 7, 2012, 12:03 AM

Въпроси

  Poetry
829 0 1

Коя е моята България –

онази, древната, на Аспарух?

Или сегашната, окаяна,

все търсеща и все на път?

 

Коя е моята България –

онази, златната, на Симеон?

Или безкнижната, безгласната,

заравяна под своя дом?

 

Но тя е и оная, дръзката,

запяла песента за Йово,

засипвана под снеговете,

да я докосна - все не мога.

 

Коя е моята България?

При Ловеч, Белене, Скравена?

В незнайни гробове заравяна

и все забравяна, забравяна...

 

Коя е моята България –

не искам да я разделя

като в учебник по история

глави отделни да чета...

 

България е синевата –

от космоса – до моя гроб

и всеки носи я в душата

и от слънца ù прави свод...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...