alexna
17 резултата
Дъжд вали. Дъжд вали... Ще измие ли
кръвта по асфалта, омразата в очите ни?
Дъжд вали... Кални локви...
От обувките – мръсни следи.
Дъжд вали. Тропа по покриви, ...
  991 
Мокро. Студено и грозно.
Есента е дошла -
мъртви листа, танцуващи с вятъра,
падат в калта.
Тъжни облаци, плаче дъждът. ...
  529 
ІІІ СВОБОДА
Твърде късно разбрах,
че обичах
някакъв измислен мъж.
Вече зная – объркала съм ...
  507 
ІІ САМО ТЯ
Все ям. И ям.
Как да отслабна –
не знам.
Дебела, раздърпана, грозна, ...
  509 
Не те обичам вече.
Ти – също.
Две намръщени старчета
се разхождат из къщи.
Оглупяла съм. Остаряла съм. ...
  956 
Като ручей животът изтича –
забързано-лудо се втурва в началото:
преобръща задрямали камъни,
издълбава скалата,
разпилява пясъка, ...
  762 
Люлякът пак разцъфтя. Пролет е.
Всяко черно дърво – с цветове.
Слънце грее – кристално небе.
Лято идва – животът зове.
  889 
Построих си къщичка от кибритени клечки,
избродирах си съпруг и го окачих на стената.
От картон изрязах сина и дъщерята
и боядисах в бяло всички пътечки.
Седнах на прага и зачаках щастието. ...
  1184 
Коя е моята България –
онази, древната, на Аспарух?
Или сегашната, окаяна,
все търсеща и все на път?
Коя е моята България – ...
  497 
Бяло кокиче върху снега –
разцъфтяло в студа, над леда.
Не издигай над преспи глава,
не е време, не бързай сега.
  435 
Малко храстче встрани от пътеката,
по която всяка сутрин вървя.
Малко храстче, зелено, подслон и утеха
за бездомното куче с клошаря.
Мина лятото. И дъждовната есен. ...
  639 
Като клон от дърво, отрупан със сняг,
не, като вейка черешова, с пролетен цвят –
разлюляна от вятъра, от луната огряна,
тръпне до мен дъщеря ми смълчана.
И говорим, говорим – за слънца неоткрити, ...
  608 
Ако трябва нещо да оставя
в този свят, от други сътворен –
нека да се раждам всеки ден,
за да мога с вик новороден
да събуждам мъртвите край мен. ...
  590 
Много трудно вървя през пространството-време.
Все се спъвам, и падам, и ставам.
Губя представа – къде съм.
Изоставам.
Изпреварват ме хора, коли, костенурки и охлюви, ...
  536 
Капка роса. Красота.
Есен е. Падат листа.
Ранна утрин. Из двора вървя.
Падат дюлите. Капе дъжда.
Тишина. Всички спят. ...
  479 
Изминалият миг е смърт,
не можеш да го върнеш.
И вчерашният ден е смърт –
не можеш да го върнеш.
Изтеклата година е повече от смърт – ...
  467 
Не съм на „попрището жизнено в средата” –
назад да се обръщам – ме е страх,
че стъпките ми бързо откънтяха,
оставили по пътя само прах.
Напред да гледам – за кога ли вече? ...
  506 
Предложения
: ??:??