Защо при мене се завръщаш
и с хладни устни ме целуваш?
Защо сърцето ти е мъртво
и не може да се съживи?
Какво направи с любовта ми,
къде ли я захвърли?
Самотна някъде се лута
с какво виновен съм, кажи?
По черни пътища ли скита,
потъпкана от твоите лъжи?
А може би реки пресича,
реки от моите сълзи?
© Тодор Тодоров Всички права запазени