alkaltchev (Александър Калчев)
255 108
4.07.2010 г., 17:52 ч.

Въпросителна 

  Поезия » Философска
1099 0 17

Въпросителна

                 на  Андреа, с обич...         

 

Обичам да те гледам как растеш

и чудото се случва пред очите ми.

Как се превръщаш от дете в човек,

красива моя, малка въпросително.

 

Дръвче посадих. С тебе да расте.

Приятел да е в дни на  безметежие.

Другар във мъка, свърнала към теб.

И брат, за да те брани от премеждия.

 

До вчера се равнявахте по ръст.

След месец, виж, дръвчето те надминало.

Аз орехче затрупах с шепа пръст.

За теб оставих знак, че ме е имало.

 

Сега го гледам. Него. Твоя брат.

Говоря си, като с човек, с фиданката.

Щом ти омръзне столичния град,

ела. Седни на ореха под сянката.      

 

Постой под нея. Тоя двор е свят.

И помълчи във памет на предците си.

Те ще те видят. И ще ти простят.

........................................................

Животът е красива въпросителна.       

 

© Александър Калчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??