Въпросителна
Въпросителна
на Андреа, с обич...
Обичам да те гледам как растеш
и чудото се случва пред очите ми.
Как се превръщаш от дете в човек,
красива моя, малка въпросително.
Дръвче посадих. С тебе да расте.
Приятел да е в дни на безметежие.
Другар във мъка, свърнала към теб.
И брат, за да те брани от премеждия.
До вчера се равнявахте по ръст.
След месец, виж, дръвчето те надминало.
Аз орехче затрупах с шепа пръст.
За теб оставих знак, че ме е имало.
Сега го гледам. Него. Твоя брат.
Говоря си, като с човек, с фиданката.
Щом ти омръзне столичния град,
ела. Седни на ореха под сянката.
Постой под нея. Тоя двор е свят.
И помълчи във памет на предците си.
Те ще те видят. И ще ти простят.
........................................................
Животът е красива въпросителна.
© Александър Калчев All rights reserved.
