Въпросителни
Въпросителни
Петък е! Ден като ден!
Щурат се мисли, хора и птици. Грее небето над мен. Виждам се в мъдрите му зеници. Малко рошаво същество дето си търси късмета, и хляба, и ги поделя, уж за добро, със доброто което ги взе и избяга. Нищо де, случват се тия неща. Знаеш как преболява от ляво споменът за раздадените блага на човек, който ( уви!) не ги заслужава. Но нали му простих! От сърце и душа. Не разбирам защо съм сърдита на огромната чаша с кафе, на прекрасната, не дочетена книга. И се питам: "Защо е така? До кога някой все ще хитрува и ще взима каквото реша да му дам без принуда?"Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени
както винаги ме вдъхновяваш