Въпросът е в отговора.
Ти знаеш ли какво е
да съм близо,
когато някой
те запраща в ада,
а сърцето ми те приютило
да отлита тихо там,
без право на завръщане!?
Ти знаеш ли какво е
да съм там,
където камъни
по сянката ти хвърлят,
търкалят се и носят
болки...
а са за прегръщане!?
Ти знаеш ли, как
от камъните тежки
се ръзбиват храмове!?
Строих ги...
да те пазя
в очите на иконите.
Ти знаеш ли
какво е
да нахлуят във душата ми
и туй, що там е,
юмручно да го стискат...
за умиране!?
Ти знаеш ли я
болката, онази,
от убиване на нещо
неумиращо!?
Нарича се Обичане!
Тръгваш си, бездомнико,
върви нататък!
За отговор не се обръщай!
Аз приютих те
без остатък.
Пази се само
в следващия храм
отговорите
да не намериш
сам!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирина Костова Всички права запазени
