Въпросът е в отговора.
Ти знаеш ли какво е
да съм близо,
когато някой
те запраща в ада,
а сърцето ми те приютило
да отлита тихо там,
без право на завръщане!?
Ти знаеш ли какво е
да съм там,
където камъни
по сянката ти хвърлят,
търкалят се и носят
болки...
а са за прегръщане!?
Ти знаеш ли, как
от камъните тежки
се ръзбиват храмове!?
Строих ги...
да те пазя
в очите на иконите.
Ти знаеш ли
какво е
да нахлуят във душата ми
и туй, що там е,
юмручно да го стискат...
за умиране!?
Ти знаеш ли я
болката, онази,
от убиване на нещо
неумиращо!?
Нарича се Обичане!
Тръгваш си, бездомнико,
върви нататък!
За отговор не се обръщай!
Аз приютих те
без остатък.
Пази се само
в следващия храм
отговорите
да не намериш
сам!
© Ирина Костова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Браво!!!
Толкова си ми близка с този стих...
Нека да разбере и почувства отговора... това е благород ното пожелание на обичащия, защото именно в такива отговори е същността на духовното извисяване...
Това е партия шах нежду всеки един от нас и Бога... и тя се играе цял живот... без победа...
Прегръщам те!!!! -
Благодаря ви за прочита
Вале, едва ли е уместно да намесваме името господне в този стих. Бог едва ли обича хвърлянето на камъни, както и строенето на храмове. Не мисля, че стихът ми има каквато и да е осъдителна насоченост, а е с въпросителна и загрижено предупредителна такава
Шапчице, не се изненадвай друг път!
От време на време се престрашавам да се мерна и в тази категория
Всъщност, в нея са първите ми прояви в този сайт -
Бог знае! И вижда!
-
Ти знаеш отговорите!
Поздравления! -
!
много хубаво! -
"Ти знаеш ли я
болката, онази,
от убиване на нещо
неумиращо?
Нарича се Обичане!"
!!! -
Много болка и мъдрост е събрал стиха ти, боли от него...
Поздравления!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Поздрав!
<a href="http://www.vbox7.com/play:2b430f8c">Ти знаеш ли какво е болка... безумната, жестока болка...