Върху най-белия облак
924
0
15
"Бела съм, бела, юначе, бела съм света огрела."
Изтъках си мечта от слънчева прежда,
закичих я с късчета небеса
и тя засия, задъхана, обла и мека,
и росна лицето ми с триста надежди.
Изписах й вежди-гайтани,
очи като бистри герани,
с тополчена снажна душа
и хукнах със нея да катеря върхари
като млада невеста, току-що венчана
за момъка, слязъл от Горна земя.
Все по-нагоре... нагоре... нагоре...
Все по-близо до Бога –
да му поиска ръката ми,
с която съм го създала,
да я закичи с пендари,
да му пристана.
Върху най-белия облак
да се любя с мечта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени
