yossifova (Весела ЙОСИФОВА)
584 9048
7.12.2010 г., 0:17 ч.  

Върху най-белия облак 

  Поезия
800 0 15

"Бела съм, бела, юначе, бела съм света огрела."

 

Изтъках си мечта от слънчева прежда,

закичих я с късчета небеса

и тя засия, задъхана, обла и мека,

и росна лицето ми с триста надежди.

Изписах й вежди-гайтани,

очи като бистри герани,

с тополчена снажна душа

и хукнах със нея да катеря върхари

като млада невеста, току-що венчана

за момъка, слязъл от Горна земя.

Все по-нагоре... нагоре... нагоре...

Все по-близо до Бога –

да му поиска ръката ми,

с която съм го създала,

да я закичи с пендари,

да му пристана.

Върху най-белия облак

да се любя с мечта.

 

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??