"Бела съм, бела, юначе, бела съм света огрела."
Изтъках си мечта от слънчева прежда,
закичих я с късчета небеса
и тя засия, задъхана, обла и мека,
и росна лицето ми с триста надежди.
Изписах й вежди-гайтани,
очи като бистри герани,
с тополчена снажна душа
и хукнах със нея да катеря върхари
като млада невеста, току-що венчана
за момъка, слязъл от Горна земя.
Все по-нагоре... нагоре... нагоре... ...