Върхът е безкрайно далече
Върхът е безкрайно далече!
Много вереме до там ще вървя...
Сама на борба се обрекох -
на адски нечестна борба!
Докосвах небето с пръсти,
а после лежах сред прахта...
Вървейки напред се обръщах,
протягах безсилна ръка...
Изплаках реки от сълзи,
падах, умирах, горях...
Молех очите безмълвни,
сякаш съм сторила грях...
Плувах в морета от болка,
почивах на бряг от мечти...
Живеех назаем - и толкова!
Пак търсех онези очи...
Върхът е безкрайно далече...
Дали ще го стигна - не знам!?
Едно само искам, човече,
с теб да се върна от там!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирена Цветанова Всички права запазени
