Върхът е безкрайно далече

6.05.2008 г., 11:28 ч.

Поезия » Друга

800 0 4

Върхът е безкрайно далече!

Много вереме до там ще вървя...

Сама на борба се обрекох -

на адски нечестна борба!

Докосвах небето с пръсти,

а после лежах сред прахта...

Вървейки напред се обръщах,

протягах безсилна ръка...

Изплаках реки от сълзи,

падах, умирах, горях...

Молех очите безмълвни,

сякаш съм сторила грях...

Плувах в морета от болка,

почивах на бряг от мечти...

Живеех назаем - и толкова!

Пак търсех онези очи...

Върхът е безкрайно далече...

Дали ще го стигна - не знам!?

Едно само искам, човече,

с теб да се върна от там!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

dodic (Деян Димитров)

2008-05-06T17:02:10+03:00

Много ми хареса стиха ти, Невена.
Ще се върнеш, и още как.
Поздрав.
mariniki (Магдалена Костадинова)

2008-05-06T15:21:30+03:00

Разкошен стих...!
Браво, Невена. с обич за теб.
Ивана59 (Иванка Гичева)

2008-05-06T11:33:14+03:00

Ще стигнеш! Поздравления за вярната посока! /оправи "грах"/
iral (Мария Гюзелева)

2008-05-06T11:30:57+03:00

Поздрав!Много е хубаво!