6.05.2008 г., 11:28 ч.

Върхът е безкрайно далече 

  Поезия » Друга
722 0 4

Върхът е безкрайно далече!

Много вереме до там ще вървя...

Сама на борба се обрекох -

на адски нечестна борба!

Докосвах небето с пръсти,

а после лежах сред прахта...

Вървейки напред се обръщах,

протягах безсилна ръка...

Изплаках реки от сълзи,

падах, умирах, горях...

Молех очите безмълвни,

сякаш съм сторила грях...

Плувах в морета от болка,

почивах на бряг от мечти...

Живеех назаем - и толкова!

Пак търсех онези очи...

Върхът е безкрайно далече...

Дали ще го стигна - не знам!?

Едно само искам, човече,

с теб да се върна от там!

 

 

© Ирена Цветанова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??