May 6, 2008, 11:28 AM

Върхът е безкрайно далече

  Poetry » Other
1K 0 4

Върхът е безкрайно далече!

Много вереме до там ще вървя...

Сама на борба се обрекох -

на адски нечестна борба!

Докосвах небето с пръсти,

а после лежах сред прахта...

Вървейки напред се обръщах,

протягах безсилна ръка...

Изплаках реки от сълзи,

падах, умирах, горях...

Молех очите безмълвни,

сякаш съм сторила грях...

Плувах в морета от болка,

почивах на бряг от мечти...

Живеех назаем - и толкова!

Пак търсех онези очи...

Върхът е безкрайно далече...

Дали ще го стигна - не знам!?

Едно само искам, човече,

с теб да се върна от там!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ирена Цветанова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...