gogata622 (Георги Иванов)
548 108
25.06.2017 г., 9:04 ч.

Върна се 

  Поезия » Любовна
274 2 4

 

Върна се

 

Сега се връщаш, плачеш и се молиш

измамена и унизена ти.

С любов ли искаш пак да ме отровиш

Благодаря, но много ми горчи!

 

За миналото нека не говорим,

не ще се върне никога, нали!

Да пием по кафе, не стой на двора!

Студено е отвън, и дъжд вали.

 

Когато си отиде не попита

раздялата дали ще ми тежи.

Като блудница ти сега се скиташ

оплетена във своите лъжи.

 

Да ти простя? Та малко ли прощавах

и сам оставах често до зори?

Глупак ли бях когато премълчавах?

Затварях с болка своите очи.

 

Сега е късно. Много се забави.

Каквото е било до днес било.

А да започнем всичко от начало

е пълна авантюра! И защо?

 

Такъв ще си остана аз до края

и същата ще си останеш ти.

Началото е много трудно, зная,

а краят пълен с мъка и сълзи.

 

Но ако искаш нека да забравим

това което вече ни дели!

Със теб приятели да си останем

каквито бяхме някога, преди!

 

1995г.

 

 

 

© Георги Иванов Всички права запазени

 

 

 

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??