25 июн. 2017 г., 09:04

Върна се

464 2 4

 

Върна се

 

Сега се връщаш, плачеш и се молиш

измамена и унизена ти.

С любов ли искаш пак да ме отровиш

Благодаря, но много ми горчи!

 

За миналото нека не говорим,

не ще се върне никога, нали!

Да пием по кафе, не стой на двора!

Студено е отвън, и дъжд вали.

 

Когато си отиде не попита

раздялата дали ще ми тежи.

Като блудница ти сега се скиташ

оплетена във своите лъжи.

 

Да ти простя? Та малко ли прощавах

и сам оставах често до зори?

Глупак ли бях когато премълчавах?

Затварях с болка своите очи.

 

Сега е късно. Много се забави.

Каквото е било до днес било.

А да започнем всичко от начало

е пълна авантюра! И защо?

 

Такъв ще си остана аз до края

и същата ще си останеш ти.

Началото е много трудно, зная,

а краят пълен с мъка и сълзи.

 

Но ако искаш нека да забравим

това което вече ни дели!

Със теб приятели да си останем

каквито бяхме някога, преди!

 

1995г.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Иванов Все права защищены

 

 

 

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....