Върнах се там, откъдето тръгнах,
вървях дълго, сама... бях сълза!
Спирах ли, не спирах…
Не знам... Просто се прераждах в мечта…
Миех си лицето, но не помагаше…
Все още имаше следи от сълзи…
Криех очите си, но пак болеше,
питат ме боли ли… БОЛИ!
През прозореца безгласен,
виждам залеза на слънцето…
Виждам и теб – стара моя любов…
Усещам те като преди със сърцето… ...