Върнах се там...
Върнах се там, откъдето тръгнах,
вървях дълго, сама... бях сълза!
Спирах ли, не спирах…
Не знам... Просто се прераждах в мечта…
Миех си лицето, но не помагаше…
Все още имаше следи от сълзи…
Криех очите си, но пак болеше,
питат ме боли ли… БОЛИ!
През прозореца безгласен,
виждам залеза на слънцето…
Виждам и теб – стара моя любов…
Усещам те като преди със сърцето…
Ти стоиш пред луната и се молиш…
Чакаш ме… Както като бяхме малки…
В сърцето ми ровиш…
И повтаряш “Моя си…”
Не казвай нищо… Замълчи!
Нека оставим целувките да говорят!
Докосни ме и прегърни,
нека над нас капки от дъжд да се ронят!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Слънце Всички права запазени
