Върни ми, дните на обич и мечти,
върни ми, младостта пропиляна,
върни ми, всички сълзи,
който по тебе съм изплакала…
Върни ми, всичко ти после си върви…
Нарани ме ти, излъга ме и ме унижи,
забрави за клетвите дори
и разби нашите мечти,
разби ги, в скалите от лъжи…
Върни ми, вярата в живота,
върни ми, радостта
и тогава си върви,
дано така да осъзнаеш,
колко ти ме нарани…
Нима живота ни, за теб е бил игра,
нима не осъзнаваш това…
Върни ме в миналото ти
и там ми го кажи,
че всичко за теб е игра
и една голяма лъжа…
© Жулиета Стоянова Всички права запазени