Върни ми...
Върни ми онова красиво вчера,
когато те открих, без да те търся.
Сега те няма тук, а аз треперя
и болката е яростно–разтърсваща.
Върни ми първата вълшебна бяла Коледа,
отрупана с магически звезди.
Изпий до дъно пак сълзите ми отронени,
върни и блясъка във моите очи.
Върни ми и онази нощ – мечтаната,
която се превърна във изгаряне.
Феерия от страсти и желания,
когато, че обичаме, повтаряхме.
Върни ми... Не, не връщай нищо минало!
Ела отново, нека утре да те има.
Стопли с целувка устните изстинали,
кажи ми само: „Ето ме, любима”...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Люба Георева Всички права запазени
