Да спра да мисля за теб
и да тъгудам по теб,
и да те търся край мен,
а да те няма до мен -
как да спра аз не знам!?
Върни ми ти любовта!
Върни и мойта душа,
която ти ми отне...
обрече мойто сърце...
и разби, и рани!
Дори да плача сега
и да раздирам нощта...
дори със глас да крещя
и да разкъсвам плътта...
и да обгърна сама
сърцето си в тъмнина...
дали ще върна Любовта!?
Да спра да мисля за теб
и да тъгувам по теб,
и да те търся край мен,
а да те няма до мен -
как да спра аз не знам!?
Върни ми ти любовта!
Върни и мойта душа!
Върни ми пак радостта...
усмивката без тъга...
и стопли, и люби!
Дори да плача сега
и да раздирам нощта...
дори със глас да крещя
и да разкъсвам плътта...
и да обгърна сама
сърцето си в тъмнина...
дали ще върна Любовта!?
© Ася Стоянова Всички права запазени