Дъждовносиво стелят се над мен сълзи
като проклятие
и вплитат ме във мрежи от мъгли -
безумно съзаклятие...
И аз премазана се взирам зад завесите от
бяла самота,
ала не виждам днес лъчите ти през
мръсните стъкла...
Превило гръб, премина лятото край мен,
като забързан влак,
а аз жадувам още топлия му плен,
но няма как... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация