14 oct 2009, 22:15

Върни ми лятото

  Poesía
920 0 2

Дъждовносиво стелят се над мен сълзи

                                                                                 като проклятие

и вплитат ме във мрежи от мъгли -

                                                                                          безумно съзаклятие...

И аз премазана се взирам зад завесите от

                                                                          бяла самота,

ала не виждам днес лъчите ти през

                                                                                      мръсните стъкла...

Превило гръб, премина лятото край мен,

                                                                                       като забързан влак,

а аз жадувам още топлия му плен,

                                                                          но няма как...

Върни ми го! Сандъчето със миди

                                                                     и желания,

не искам твоите листа изсъхнали

                                                                          и оправдания!

Върни ми лятото! На теб съм го

                                                                нарекла

и в всяка песъчинка по брега съм се

                                                              зарекла,

че щом те няма, сърцето ми сиво,

                                                                 разсечено,

със лятото то ще се люби безумно и диво

                                                                 обречено... 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кристина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "а аз жадувам още топлия му плен,

    но няма как"-е ,да !
  • Бива бива.Даже ммного бива.

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...