Oct 14, 2009, 10:15 PM

Върни ми лятото

  Poetry
919 0 2

Дъждовносиво стелят се над мен сълзи

                                                                                 като проклятие

и вплитат ме във мрежи от мъгли -

                                                                                          безумно съзаклятие...

И аз премазана се взирам зад завесите от

                                                                          бяла самота,

ала не виждам днес лъчите ти през

                                                                                      мръсните стъкла...

Превило гръб, премина лятото край мен,

                                                                                       като забързан влак,

а аз жадувам още топлия му плен,

                                                                          но няма как...

Върни ми го! Сандъчето със миди

                                                                     и желания,

не искам твоите листа изсъхнали

                                                                          и оправдания!

Върни ми лятото! На теб съм го

                                                                нарекла

и в всяка песъчинка по брега съм се

                                                              зарекла,

че щом те няма, сърцето ми сиво,

                                                                 разсечено,

със лятото то ще се люби безумно и диво

                                                                 обречено... 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кристина All rights reserved.

Comments

Comments

  • "а аз жадувам още топлия му плен,

    но няма как"-е ,да !
  • Бива бива.Даже ммного бива.

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...