Посветено на Г./
.......
Дарих ти нежност и любов навеки,
дарих ти толкоз много топлина.
Вървях след теб по хиляди пътеки
и все пак имахме със теб една.
По нея тръгнахме добри и честни
и връщахме се винаги в деня,
а чувствата не бяха поривисти,
но бяха чувства с истинска цена.
А случи се веднъж се разделихме-
кажи болеше ли те в този миг?
Защо цената истинска открихме,
когато любовта нададе вик?
Върни ми любовта,върни я моля!
Не я заключвай с ледени слова,
недей да влизаш никога във роля,
която не подхожда в любовта.
Върни ми радостта!
Недей да плачеш със нежност породила се-ела,
това че разделихме се не значи,
че е изчезнала навеки любовта!!!
© Борис Бошнаков Всички права запазени