Jan 30, 2007, 12:24 AM

Върни ми радостта

  Poetry
1.2K 0 6

Посветено на Г./
        .......
Дарих ти нежност и любов навеки,
дарих ти толкоз много топлина.
Вървях след теб по хиляди пътеки
и все пак имахме със теб една.
По нея тръгнахме добри и честни
и връщахме се винаги в деня,
а чувствата не бяха поривисти,
но бяха чувства с истинска цена.

А случи се веднъж се разделихме-
кажи болеше ли те в този миг?
Защо цената истинска открихме,
когато любовта нададе вик?

Върни ми любовта,върни я моля!
Не я заключвай с ледени слова,
недей да влизаш никога във роля,
която не подхожда в любовта.

Върни ми радостта!
Недей да плачеш със нежност породила се-ела,
това че разделихме се не значи,
че е изчезнала навеки любовта!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Борис Бошнаков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...