Върни се...
Черните очи не обичат,
само дерат по кожата.
Остава рани острият поглед,
а времето - мънички белези.
И белезите ме болят...
Тъжен, вятърът разпръсна праха ù,
когато любовта ти онази нощ угасна.
Нека да разпръсне и мен -
и аз на пепел жадна се разпаднах.
Летя и те търся.
За последно те моля.
Върни се...
Върни черните очи,
нека отново боли кожата.
Целувай пак по челото,
с парещи устни сгрей всяка мисъл.
Върни се...
Опри нежно поглед в моя.
Дори луната не мога да видя,
сляпа съм.
Ела, когато не знам как да продължа,
когато от безсилие на кълбо съм се свила...
Тогава ме прегърни.
Да се върнем там,
където сърцата се вляха!
За последно те моля,
върни се...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стеляна Всички права запазени
