7.05.2007 г., 15:51

Върни се моля, те, аз искам!

869 0 3

Върни се, моля те, аз искам!
Имам нужда от твоите очи!
Върни се, моля те, аз виждам
само мъката без теб, уви!


Такава съм, обичам да ревнувам,
но трябва ли да съм сама?
Обичам те и знам че те погубвам -
прости ми, знам, че грешка е това!


Умирам като знам, че може
да не видя твоите очи.
И пак в самотното ми ложе,
дори и тишината да мълчи!


И се питам дали съм късметлийка,
че спря си погледа над мен...
И се питам... И се питам... Шегобийка!!!
Нима виновна съм, че паднах в твоя плен!


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надя Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво1
    Като че ли е написано за мен.
    Сигурно и други си мислят същото, важното е, да си докоснат от тази магия, наречена Любов!
    Чудесно е!
  • ммм много е хубажо поздрави
  • Ревността е способна да убие всички чувства.
    Хубав стих!!! Поздрави, Надя!!!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....