1.10.2007 г., 20:11

Въртележка

772 0 9
 

Въртележка



Пропадаме във невъзможната любов -

отново и отново с луда страст.

Не искаме да чуем тихичкия зов

на истинската, дето е във нас.


Безумна въртележка, лудо ни върти.

Прогонва ни от собственото Аз.

Със нокти и със зъби, всички се държим.

Излитаме във сетния си час.


Във центъра на всичко, някой ден седни.

Погледай танца вечен на света.

Пусни душата си свободна да лети.

Заслушай се! Ще чуеш любовта,


която със вълшебна музика зове

да скочим в нея без да се завърнем.

Но първо егото ни трябва да умре.

Живота вечен нека да прегърнем.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петър Варчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...