petrokam (Петър Варчев)
188 731
1.10.2007 г., 20:11 ч.

Въртележка 

  Поезия
580 0 9
 

Въртележка



Пропадаме във невъзможната любов -

отново и отново с луда страст.

Не искаме да чуем тихичкия зов

на истинската, дето е във нас.


Безумна въртележка, лудо ни върти.

Прогонва ни от собственото Аз.

Със нокти и със зъби, всички се държим.

Излитаме във сетния си час.


Във центъра на всичко, някой ден седни.

Погледай танца вечен на света.

Пусни душата си свободна да лети.

Заслушай се! Ще чуеш любовта,


която със вълшебна музика зове

да скочим в нея без да се завърнем.

Но първо егото ни трябва да умре.

Живота вечен нека да прегърнем.

© Петър Варчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много ми хареса!
    Поздрави, градски!
  • Замислящ, силен стих!
  • То като умре егото ни, по-скоро босилека ще прегърнем....
  • Аз съм ``за`` свободната душа! Харесах си!
  • Браво!
  • "Заслушай се! Ще чуеш любовта,

    която със вълшебна музика зове

    да скочим в нея без да се завърнем.

    Но първо егото ни трябва да умре."
    Поздравления!
  • Но първо егото ни ще трябва да умре.
    Живота вечен нека да прегърнем.
    Ако можеха всички да те чуят
    и послушат- чудеса ще настанат!
    Прекрасно казано, прекрасен стих.
  • Във центъра на всичко, някой ден седни.
    Погледай танца вечен на света.
    Пусни душата си свободна да лети.
    Заслушай се! Ще чуеш любовта,


    Ах, как искам... и все не намирам време...
    Много хубав стих! Поздравления, Петьо!
  • Много силен стих, Петьо!
    Поздравления!
Предложения
: ??:??