Въртележка
Пропадаме във невъзможната любов -
отново и отново с луда страст.
Не искаме да чуем тихичкия зов
на истинската, дето е във нас.
Безумна въртележка, лудо ни върти.
Прогонва ни от собственото Аз.
Със нокти и със зъби, всички се държим.
Излитаме във сетния си час.
Във центъра на всичко, някой ден седни.
Погледай танца вечен на света.
Пусни душата си свободна да лети.
Заслушай се! Ще чуеш любовта,
която със вълшебна музика зове
да скочим в нея без да се завърнем.
Но първо егото ни трябва да умре.
Живота вечен нека да прегърнем.
© Петър Варчев Все права защищены
Поздрави, градски!