1 oct 2007, 20:11

Въртележка

  Poesía
775 0 9
 

Въртележка



Пропадаме във невъзможната любов -

отново и отново с луда страст.

Не искаме да чуем тихичкия зов

на истинската, дето е във нас.


Безумна въртележка, лудо ни върти.

Прогонва ни от собственото Аз.

Със нокти и със зъби, всички се държим.

Излитаме във сетния си час.


Във центъра на всичко, някой ден седни.

Погледай танца вечен на света.

Пусни душата си свободна да лети.

Заслушай се! Ще чуеш любовта,


която със вълшебна музика зове

да скочим в нея без да се завърнем.

Но първо егото ни трябва да умре.

Живота вечен нека да прегърнем.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петър Варчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...