14.10.2007 г., 14:39

ВЪРТЕЛЕЖКАТА НА ГАЛИЛЕЙ

634 0 4
                           едно
                           
                           Земята под мен се върти
                           и не мога да я догоня.
                           Разпознавам в нейните черти
                           най-мъдрата икона.
                           Днес няма свещ да запаля,
                           нито ще се прекръстя.
                           Само ще се повдигна на пръсти -
                           едно листо да откъсна
                           и с него ще я погаля.
 
                           Земята в  м е н  се върти
                           и не трябва да я догонвам...

  
                           две

                           Правя крачка напред,
                           а назад ме тегли нещо огромно.
                           Тъмно море,
                           целувало неистово всяка скала
                           преди да я отнесе
                           до ръба на хоризонта,
                           по който се изкачва слънцето.

                           Аз не съм скала,
                           нито безкрайна вода.
                           Оставете ми  м о я  кръговрат -
                           да се разпилея до дъх,
                           без да се връщам назад.

                           ... И напред ме тегли нещо огромно...                    

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лилия Ресенска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...