ВЪРТЕЛЕЖКАТА НА ГАЛИЛЕЙ
едно
Земята под мен се върти
и не мога да я догоня.
Разпознавам в нейните черти
най-мъдрата икона.
Днес няма свещ да запаля,
нито ще се прекръстя.
Само ще се повдигна на пръсти -
едно листо да откъсна
и с него ще я погаля.
Земята в м е н се върти
и не трябва да я догонвам...
две
Правя крачка напред,
а назад ме тегли нещо огромно.
Тъмно море,
целувало неистово всяка скала
преди да я отнесе
до ръба на хоризонта,
по който се изкачва слънцето.
Аз не съм скала,
нито безкрайна вода.
Оставете ми м о я кръговрат -
да се разпилея до дъх,
без да се връщам назад.
... И напред ме тегли нещо огромно...
Земята под мен се върти
и не мога да я догоня.
Разпознавам в нейните черти
най-мъдрата икона.
Днес няма свещ да запаля,
нито ще се прекръстя.
Само ще се повдигна на пръсти -
едно листо да откъсна
и с него ще я погаля.
Земята в м е н се върти
и не трябва да я догонвам...
две
Правя крачка напред,
а назад ме тегли нещо огромно.
Тъмно море,
целувало неистово всяка скала
преди да я отнесе
до ръба на хоризонта,
по който се изкачва слънцето.
Аз не съм скала,
нито безкрайна вода.
Оставете ми м о я кръговрат -
да се разпилея до дъх,
без да се връщам назад.
... И напред ме тегли нещо огромно...
© Лилия Ресенска All rights reserved.
