14 oct 2007, 14:39

ВЪРТЕЛЕЖКАТА НА ГАЛИЛЕЙ

  Poesía
640 0 4
                           едно
                           
                           Земята под мен се върти
                           и не мога да я догоня.
                           Разпознавам в нейните черти
                           най-мъдрата икона.
                           Днес няма свещ да запаля,
                           нито ще се прекръстя.
                           Само ще се повдигна на пръсти -
                           едно листо да откъсна
                           и с него ще я погаля.
 
                           Земята в  м е н  се върти
                           и не трябва да я догонвам...

  
                           две

                           Правя крачка напред,
                           а назад ме тегли нещо огромно.
                           Тъмно море,
                           целувало неистово всяка скала
                           преди да я отнесе
                           до ръба на хоризонта,
                           по който се изкачва слънцето.

                           Аз не съм скала,
                           нито безкрайна вода.
                           Оставете ми  м о я  кръговрат -
                           да се разпилея до дъх,
                           без да се връщам назад.

                           ... И напред ме тегли нещо огромно...                    

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лилия Ресенска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...