30.04.2019 г., 12:36

Върви

1K 3 2

Знам, че си отиваш вече
Моля те, недей, поспри
При мене остани поне за още малко
Докато сърцето престане да боли...

 

Виждам тръгнала си вече
Ще поседнеш ли до мен преди това
Всички спомени да си припомним
Един към друг запоследно да сведем глава

 

Знам, че не бива да оставаш
Обичала си ме едва
Когато аз душата си за тебе давах
Ти давала си я за друг така

 

Сега надежда няма
За две изгубени души
Които късно се намериха във времето
Остана само рана да кърви 

 

Върви напред и стъпвай смело
Едничка моя, мъничка любов
Щастието зад ъгъла ще го намериш
Светът не ще бъде тъй суров

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Габриела ДЕ Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Страхотно е! Имам чувството, че това са моите думи! 😢
  • Много силни чувства си вложила в стиха си , Ваня. Трудна е раздялата с едничката любов, дошла късно и не успяла да свие гнездо "За две изгубени души..." Имай Надежда, Вярвай и любовта ще те посети отново". Надявам се истинската, за която мечтаеш...

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...