30.04.2019 г., 12:36

Върви

1K 3 2

Знам, че си отиваш вече
Моля те, недей, поспри
При мене остани поне за още малко
Докато сърцето престане да боли...

 

Виждам тръгнала си вече
Ще поседнеш ли до мен преди това
Всички спомени да си припомним
Един към друг запоследно да сведем глава

 

Знам, че не бива да оставаш
Обичала си ме едва
Когато аз душата си за тебе давах
Ти давала си я за друг така

 

Сега надежда няма
За две изгубени души
Които късно се намериха във времето
Остана само рана да кърви 

 

Върви напред и стъпвай смело
Едничка моя, мъничка любов
Щастието зад ъгъла ще го намериш
Светът не ще бъде тъй суров

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Габриела ДЕ Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Страхотно е! Имам чувството, че това са моите думи! 😢
  • Много силни чувства си вложила в стиха си , Ваня. Трудна е раздялата с едничката любов, дошла късно и не успяла да свие гнездо "За две изгубени души..." Имай Надежда, Вярвай и любовта ще те посети отново". Надявам се истинската, за която мечтаеш...

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...