22.02.2019 г., 16:50 ч.
Къде си, щастие мое
Годините след тебе преминах аз отново
по пътищата стари, където сме вървели.
И ден, и нощ до късно със писаното слово,
развързвах стари възли, съдбите ни преплели.
Загубеното щастие потърсих да открия,
във кой ли ден - къде ли - се скита по Земята.
Увлечени в раздори за всяка дреболия,
на чувствата подвластни - загърбили душата.
Петнадесет години загубих безвъзвратно...
И път при ясновидки - съдбата бе избрала.
И аз вървях... И търсех... И връщах се обратно
към мястото, отдето те пратих зад воала. ...
по пътищата стари, където сме вървели.
И ден, и нощ до късно със писаното слово,
развързвах стари възли, съдбите ни преплели.
Загубеното щастие потърсих да открия,
във кой ли ден - къде ли - се скита по Земята.
Увлечени в раздори за всяка дреболия,
на чувствата подвластни - загърбили душата.
Петнадесет години загубих безвъзвратно...
И път при ясновидки - съдбата бе избрала.
И аз вървях... И търсех... И връщах се обратно
към мястото, отдето те пратих зад воала. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Иванъ Митовъ Всички права запазени
Предложения
-
-
Този свят превъртя. И лечение няма! Във гърдите му чука студено сърце. А на къра Стоян, метнал сопа ...
-
Железен!!! “това, което не ни убива, ни прави по-силни” Ницше Железен бях!... Във кървави дуели ......
-
Високото небе надвесва мислите и пропастта е бъдещата гара... Опитвам се над него да летя, с криле д...
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
