Къде си, щастие мое
Годините след тебе преминах аз отново
по пътищата стари, където сме вървели.
И ден, и нощ до късно със писаното слово,
развързвах стари възли, съдбите ни преплели.
Загубеното щастие потърсих да открия,
във кой ли ден - къде ли - се скита по Земята.
Увлечени в раздори за всяка дреболия,
на чувствата подвластни - загърбили душата.
Петнадесет години загубих безвъзвратно...
И път при ясновидки - съдбата бе избрала.
И аз вървях... И търсех... И връщах се обратно
към мястото, отдето те пратих зад воала.
Петнадесет години с молитви молех Бога,
във друг живот, отново, да бъдем с тебе двама.
Самотен бях и мислех без тебе, че не мога...
а знаех, че у тебе за мене обич няма.
Във връзките кармични - не си ме ти любила.
Обичах те, но ревност ми тровеше душата.
Любов с любов се дава, но никога на сила...
Разкъсала окови... получи свободата...
* * *
Развързах всички възли! Свободна си любима!
Към нови хоризонти, към нови светове...
Добър ти път желая!... И щастие да имаш!...
Върви към светлината, която те зове!
4 март 2016,
10,30 часът
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иванъ Митовъ Всички права запазени
