Годините след тебе преминах аз отново
по пътищата стари, където сме вървели.
И ден, и нощ до късно със писаното слово,
развързвах стари възли, съдбите ни преплели.
Загубеното щастие потърсих да открия,
във кой ли ден - къде ли - се скита по Земята.
Увлечени в раздори за всяка дреболия,
на чувствата подвластни - загърбили душата.
Петнадесет години загубих безвъзвратно...
И път при ясновидки - съдбата бе избрала.
И аз вървях... И търсех... И връщах се обратно
към мястото, отдето те пратих зад воала. ...