Обичам да те гледам заран
на сън, когато се усмихваш
и страшно ми се ще да вярвам,
че във съня си мене виждаш.

Блажено се протягаш и се галиш.
Дали случайно не сънуваш мене?
Трогателно е как се палиш
и тичаш след изчезналото време.

Ти мъркаш, стенеш сладострастно...
Не мисля, не,че любиш мене!
Събуждаш огнените страсти?
Но огън днес отде ще вземеш?

Мълвиш на сън и нежни думи.
Дали пък те не са за мене?
Но не! Защо съм толкова безумен -
върви обратното броене!

След миг ще се събудиш и ще кажеш,
че пак въртят те колената
и хапче ще потърсиш даже,
понеже те боли главата.

Главата, да!... И с пълно право!
Сънуваш друг, пък виждаш мене!
Жесток живот!... Какво да правим -
върви проклетото броене!...