3.12.2008 г., 19:19

Върви си

912 0 2
Не казвай днес ти колко съжаляваш,
не си виновен, че наивна съм била.
Не искам вече да оставаш,
да ме боли от същата лъжа!

Не ме поглеждай, знам, че съм сгрешила,
напразно чаках да се промениш.
И дълго време в себе си съм крила -
какво за мен си, колко ме болиш!

Недей изтрива ми сълзите,
остави ме да изплача любовта,
да не видя как отиват си мечтите
и как прегръща ме студена самота!

Не ме обичай, зная, че не можеш,
не съм онази истинска любов.
Дано в живота си не страдаш,
за мен навярно ти не си готов!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кристина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...