Dec 3, 2008, 7:19 PM

Върви си

  Poetry » Love
913 0 2
Не казвай днес ти колко съжаляваш,
не си виновен, че наивна съм била.
Не искам вече да оставаш,
да ме боли от същата лъжа!

Не ме поглеждай, знам, че съм сгрешила,
напразно чаках да се промениш.
И дълго време в себе си съм крила -
какво за мен си, колко ме болиш!

Недей изтрива ми сълзите,
остави ме да изплача любовта,
да не видя как отиват си мечтите
и как прегръща ме студена самота!

Не ме обичай, зная, че не можеш,
не съм онази истинска любов.
Дано в живота си не страдаш,
за мен навярно ти не си готов!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кристина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...