9.10.2008 г., 9:00 ч.

Върви си, човече... 

  Поезия » Бели стихове
968 0 6

Вървиш през живота, прошарен от пръски.
И слушаш и смях, и лъжи неумели.
Ставаш свидетел на пагубни връзки,
на скандали, на болки, на тежки раздели.

 

Вървиш през живота, без цвят и без вкус.
И хората вече са някак... безсмислени.
И всеки ден де събуждаш от поредния трус
на любови и фарсове. Недомислени.

 

Вървиш. А всичко около тебе измръзва.
Защо да се бориш?!? Лъжа е този живот.
И в миг един всичко така ти омръзва,
но вече си тук. Нямаш право на вот.

 

Вървиш уж напред. А сякаш назад.
Обратно те дърпа всяка следваща крачка.
Живееш в безумния, проклетия свят.
И бориш се. А той все още те мачка.

 

Вървиш. Но не знаеш колко сила ще имаш.
Страхът обладава душата ти цяла.
Боли те. Даваш много, нищо не взимаш.
Боли от всяка смърт, сълза и раздяла.

 

Върви си, човече, опръскан във кал.
Ти просто си зрител, а всъщност си герой.
Играеш в безумен, безсмислен сериал.
И няма реклами - от всичките роли, ти кой ли си,
                                  КОЙ?!

© Петя Терзийска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Вече просто нямам думи... Да Ви благодаря... На всички вас... Направихте ме себе си...
  • Ужасно много ми хареса! Супер!!!!!!!
  • Вървиш. Но не знаеш колко сила ще имаш.
    Страхът обладава душата ти цяла.
    Боли те. Даваш много, нищо не взимаш.
    Боли от всяка смърт, сълза и раздяла.

    Великолепно кзано!!!
    А финарът е жесток, страшно силен!!!
    Много, много ми хареса!
    Браво!
    Прегръдки!
    Браво, Петя, страхотен стих!!!

  • За пореден път... БЕЗКРАЙНО много Ви благодаря!!!
  • "върви си, човече".. много силно, браво!
  • Натъжи ме..Но харесах!
Предложения
: ??:??