Върви си, човече...
Вървиш през живота, прошарен от пръски.
И слушаш и смях, и лъжи неумели.
Ставаш свидетел на пагубни връзки,
на скандали, на болки, на тежки раздели.
Вървиш през живота, без цвят и без вкус.
И хората вече са някак... безсмислени.
И всеки ден де събуждаш от поредния трус
на любови и фарсове. Недомислени.
Вървиш. А всичко около тебе измръзва.
Защо да се бориш?!? Лъжа е този живот.
И в миг един всичко така ти омръзва,
но вече си тук. Нямаш право на вот.
Вървиш уж напред. А сякаш назад.
Обратно те дърпа всяка следваща крачка.
Живееш в безумния, проклетия свят.
И бориш се. А той все още те мачка.
Вървиш. Но не знаеш колко сила ще имаш.
Страхът обладава душата ти цяла.
Боли те. Даваш много, нищо не взимаш.
Боли от всяка смърт, сълза и раздяла.
Върви си, човече, опръскан във кал.
Ти просто си зрител, а всъщност си герой.
Играеш в безумен, безсмислен сериал.
И няма реклами - от всичките роли, ти кой ли си,
КОЙ?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Терзийска Всички права запазени
