Вървя по лунната пътека
Вървя по лунната пътека,
обляна в лунна светлина.
Луната търси в мен утеха,
а може би чете една мечта...
Вървим по лунната пътека.
Морето в такт със нас ехти.
Вълните думите прикриват,
а тъмнината - пламналите ни очи.
Вървим ръка в ръка напред,
а пръстите са огледало на душите.
Сплели пръсти, ние двама
ще бъдем заедно навеки.
Над нас прелитат птици, ветрове,
но ние чувстваме единствено това,
че в този миг не сме сами в света
и има с кой живота си да споделим.
...Вървя по лунната пътека,
сама, с луна в косите.
Луната търси в мен утеха,
или пък бърше ми сълзите.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галя Всички права запазени
